Симеон Велики - пътят към короната на Запада

Цар Симеон I е безспорно една от най-влиятелните и знакови фигури в българската история. В националната историческа памет той заема изключително значимо място. Обект на сакрализация и митологизиране, както и обстойно проучван, този средновековен владетел привлича вниманието не само на историци, но също така на писатели, публицисти и художници. Личността му е предмет на дискусии в произведенията на чуждестранни историци и вдъхновение за поезия, която почти се е превърнала в национален химн. Изследователите от различни поколения са осветили разнообразни аспекти от неговата многопластова дейност – като пълководец и покровител на културата, държавник и дипломат. Може да се каже, че през десетилетията у историците са формирани устойчиви представи относно проявленията му, основани на утвърдения класически анализ на основните извори свързани с делото и времето му.

Смята се, че всяко поколение учен има свой уникален подход към интерпретацията – свои виждания относно събитията и особено спрямо източниците. Често напълно приети тълкувания по въпросите на историческото развитие стават причина за оживени спорове или новаторски интерпретации.

Д-р Веселина Вачкова предлага собствено нестандартно разбиране за ключови аспекти от живота на Симеон I в предложената книга. Нейният специфичен прочит може да бъде наречен амбициозна реконструкция; тя прави необичаен опит за българската историческа научна общност да разясни един важен момент от биографията му - войните срещу Византия и стремежа му към Константинопол. Тя поставя въпроса какви именно цели преследва царят? Авторката формулира смела хипотеза относно намеренията му и предоставя своя интерпретация относно мислите, целите и ценностната система на българския владетел. Делото на Симеон I е разгледано през призмата на тогавашния европейски контекст, вписвайки го в мащабна картина със схващания определящи възгледа за света у средновековния политик. Откроява се алтернативна перспектива според която известните походи към Цариград представляват осъзнато самочувствие – глобално виждане относно ролята na България в Европа по онова време специално във нейния Югоизток.