Блага Димитрова.Събрани творби Т.7: Осъдени на любов. Подземно небе

Пътувах от много далеч - от единия край на небето до противоположния. В една тъмна вечер прекрачих прага, който разделяше мира и войната. Бях готова да надникна в сълзите - сякаш в сух кладенец, и да видя очи, изпълнени със смърт. Когато настъпи зората с цвета на нар, една изтощена жена ми се усмихна – аз, чужденката. Чрез тази усмивка осъзнах твоята мизерия и нежност, както и силата на страдащия Виетнам. Заради такава усмивка преминах през целия живот – от един край до друг. Ханой, 14 септември 1966 г.