Традиционно народно облекло по поречието на река Струма

Облеклото, като елемент от традиционната материална култура, оформя човешкото тяло в контекста на социално-антропологичния образ. То играе ключова роля за интегрирането на индивида в културните норми на общността. Следователно, всички промени в облеклото не само че са свързани с естествената нужда да се защити тялото от атмосферни условия, но също така изразяват стремежа към подчертаване на принадлежност и идентичност спрямо определена група.

В етнографската литература облеклото се разглежда като запомнящ се художествен символ за принадлежност към даден етнос и фактор за опазване на етнокултурните традиции. Народоведът Любомир Милетич още в началото на XX век го описва като значим белег за народността, който наред с езика представлява един от най-сигурните показатели за национална идентичност; а по-късно то е наречено "визитна картичка", която представя различни народи. Считано за основен етничен признак, облеклото играе важна роля в запазването на историческата памет и предаването на културното и художествено наследство, притежавайки висока комуникативна стойност.

Много рано облеклото започва да изпълнява не само утилитарна функция, но и става знак. Когато човек носи определена дреха, той вече не е просто облечен – той получава значение. По този начин облеклото служи като показател за социалния статус и взаимоотношенията между хората в обществото. Освен това то действа като регулатор при формирането и възпроизвеждането на традиционно патриархални структури. Поради тези аспекти облеклото привлича вниманието на много изследователи.