Леонардо

Образът на Леонардо да Винчи, представен от писатели и критици през вековете, е забележителен и уникален - почти винаги положителен. Те го описват като многопластово надарен, обичан и привлекателен младеж, който изумява съвременниците си не само с таланта си в живописта, но и с впечатляващите си постижения в науката и музиката. Въпреки че има известни аспекти от живота му, които предизвикват обществена реакция - например откритото проявяване на хомосексуалните му наклонности още в младостта (Белтрами, № 8-9), което тогава се смятало за престъпление - през 16-ти век това вече изглежда естествена част от неговия гениален образ (Ломацо, I, стр. 104). Основното обвинение срещу него от страна на съвременниците му е свързано със склонността му да започва проекти и да ги оставя недовършени. Биографите често отбелязват широкия спектър от интереси на Леонардо и как този многообразие влияе негативно върху творчеството му: "Докато се задълбочавал в области извън изкуството, непостоянството му довело до завършването само на малка част от произведенията; художникът бил толкова стремящ се към съвършенство и взискателен към себе си, че започвал множество проекти без никога да ги завърши" (Шастел, стр. 72) – свидетелства Паоло Джовио в биографичната си колекция за велики личности от 1527 година включително Микеланджело и Рафаело. Подобни наблюдения прави Джорджо Вазари във "Животоописанията" на художниците публикувани през 1550 година: "Той можеше да стане много умел още в ранните уроци по изкуство ако не бе толкова непостоянен; защото винаги започвал нови теми обучението по тях почти веднага."