Наръчник на апологета

Историята на Трета книга от "Наръчник на апологета" представя времето на преследвания срещу Светата Българска Православна Църква в периода 1944-1989 г. по време на комунистическия режим в България. Книгата, която беше забранена за печат дори и в ограничен тираж Годишник на Духовната академия, е закупена от св. Синод и преписана от архимандрит Василий (Трингов) за собствено ползване. Сега тя най-накрая достига до българските читатели.

Рано или късно, този потулен труд относно християнската просвета отново ще донесе светлина не само за целите, с които е създаден - защитата на християнската вяра и опровержението на лъжите и измислиците, разпространявани от "воинствуващите безбожници", както сами се наричали; но също така служи като свидетелство за една епоха, когато подобна работа бе забранена.

Светлата ни Българска Православна Църква през тези години блестеше - гонена и унижавана от властимащи лица със злоупотребяваща сила! Божията благодат присъстваше мощно по време на богослуженията! Как тичахме към Божиите храмове като у дома си въпреки студа и мизерията около нас – мястото, където нашата църква сияеше като любяща Майка!

Въпреки че Църквата страдаше под натиск, тя оставаше силна във своето страдание. Пример за това са двамата верни синове - проф. Борис Маринов и Александър Величков. Те не се уплашиха да говорят истината даже при жестокото наложено подаване срещу Църквата; чрез публикации в "Духовна култура", "Църковен вестник" и Годишника те смело отвръщаха на нападките против православната вера.

Особено внимание заслужава личността на отец архимандрит Василий (Трингов). Въпреки сложния си характер той притежаваше искрена вярност към Бога и стремеж да свидетелства винаги щом имаше възможност. Неговият открит дух често му носеше неприятности; например през 60-те години той бе изпратен в заточение поради смелостта си да проповядва.

По време на заточението си във Бачковския манастир той успява да препише третата книга от "Наръчникът". След освобождението му обаче продължи своя духовнически живот в София с наложени ограничения върху проповедничество – което обаче не го спряло да говори словото Божие директно пред хората.

Нека Бог прости тримата верни деятели служители на Светata Българска Православна Църква! Техните усилия никога няма да бъдат напразни – техните дела ги следват завинаги.
Анастасия Бойкикева