Архитектурното изкуство на старите българи Т.2-3: Късно Средновековие и Възраждане

Тази работа е продължение на първия том, посветен на Средновековието. В нея се разглежда развитието на българската архитектура през периода от XV до XIX век в контекста на Османската империя. По този начин текстът засяга теми, свързани с имперската култура и нейното влияние върху българските територии, анализирайки различните й характеристики от различни исторически периоди. Подчертава се ролята на българските строители, резбари и зографи като основни майстори в балканските и западномалоазийски региони под управлението на държавата. Съществуването на архитектурно-художествени направления в рамките на единна Българска възрожденска архитектурна школа също е акцентирано.

Работата детайлно описва 44 центрове за строителство, дърворезба и живопис в Мизия, Тракия и Македония, включвайки каталогизацията на около две хиляди майстори с техните произведения. Установява се, че т.нар. "балканска архитектура" всъщност произлиза от творчеството именно на тези специалисти от цялото полуострово пространство и Западна Мала Азия.

Книгата представлява интерес не само за историци, архитекти и изкуствоведи, но също така привлича вниманието и на по-широк кръг почитатели на българското архитектурно изкуство както във сферата на строителството, така и в областите дърворезба и живопис.