Андрей Ляпчев

В живота на Ан. Ляпчев се открояват три основни направления. Първото, и най-същественио, е свързано с Македония. През целия си живот, роденият в Ресен българин полага усилия да подобри положението на македонските българи и да запази българската идентичност в територии, завладяни от съседите ни. Всички негови действия във ВМК, ДП, както и като депутат и министър-председател са насочени към една цел - защитата на родния край от нападките на турци, албанци, сърби и гърци.

Второто направление е свързано с Демократическата партия (ДП). Ляпчев изгражда близко приятелство с П. Каравелов и след смъртта му става наследник на неговите идеи и принципи. Като виден член на ДП той заема министерски постове и през десетгодишния период оказва влияние върху съдбата на България чрез действията си по признаването й за независима държава и преговорите относно Солунското примирие.

Третият аспект от дейността му е участието в Демократическия сговор, където достига до поста министър-председател - връхната точка в политическата му кариера. Той представлява баланс между различните интереси в Сговора по време на сложна политическа обстановка след предходните кризи.

През петте години начело на изпълнителната власт Ляпчев демонстрира умение и решителност при справянето със две основни задачи: нормализиране на политическия климат у нас след войната – за да покаже промяната пред победителите – а също така икономическа стабилизация чрез външна финансова помощ. Въпреки острите критики спрямо него успява успешно да разреши проблемите около легализацията на Комунистическата партия, премахване ограниченията над Земеделския съюз и осигуряване средствата за репарации.

Личността му се проявява не само като способен управленец; той играе деликатно в политиката - легализира Работническата партия чрез свои доверени лица без директно участие; предоставя свобода за БЗНС докато стимулира разложителни процеси сред тях. Успява да елиминира Ив. Вълков от властта без реална отговорност за престъпленията му.

Политическият ландшафт изисква подобни ходове за оцеляване; светците тук липсват and Lâpchev не прави изключение — отношението му към Балканския съюз например остава спорно.

Авторът заключава: Войн Божинов