Маската - свобода и затвор

Настоящият труд е резултат и уникална пресечна точка на множество различни интереси, чието съчетаване е не само важно за поставените цели, но и напълно естествено предвид техния характер и перспектива. Той обединява както чисто литературния, така и литературно-критическия интерес към едно от най-значимите имена в литературата и театъра през XX век — личност, която за съжаление остава незабелязана от българската критика.

Основната причина да се ангажирам с това изследване е желанието ми да демонстрирам как драматургията на Пирандело продължава традицията на велики творци от XIX век, докато в същото време разкъсва старите нити, предлагайки новаторски идеи, които стават отличителен белег на модерната драма след него.

Първата част от изследването разглежда философско-естетическата концепция на Пирандело, главно разработена в неговите студии „Хуморизмът” и „Изкуство и наука”. В тази част целя да поясня термина хуморизъм и да проследя влиянието на философските идеи върху италианския писател в края на XIX век и началото на XX век.

Втората част анализира развитието на Пирандело като драматург και трансформацията му в един от водещите представители на новата драматургия, започнала с Хенрих Ибсен. Драматичните произведения na автора са проучени в контекста на литературната эпоха; освен това се правят опити за оценка интерпретационните усилия свързани с неговото творчество.

Централният сегмент включва глави IV до VII, посветени анализу известните драми na Пирандело като пример за социални политически трансформации , артистични промени 以及文学变革的例子。 Семиотичният контекст осветлява стратегиите за генериране смисли，структурирайки разнообразие интертекстуалности у сферата современной литературы和театра。

Глава VIII проучва поетиката Piranedlo及其戏剧：镜子的戏剧作为元戏剧，面具作为自我的破坏，以及通过对话语系统的解构来颠覆模拟的多层次表现。

最后一章探讨了皮兰德洛的戏剧创作如何成为现代话剧演进的重要突破，并试图阐明它在20世纪舞台转型中的生成位置。