Поверително удоволствие

Рандъл вече не беше онзи романтичен младеж, затова успя да възприеме Линдзи без илюзии. Приемаше я такава, каквато е, и се остави да бъде омагьосан от нейния леко безскрупулен, дори вулгарен жизненост. Дори фактът, че тя явно търсеше подходящ партньор за брак - макар и сдържано - му носеше удоволствие. Някои по-аналитични хора можеха да я нарекат хитра лисица, но пред него тя бе искрена и не полагаше усилия да се преструва; това правеше малките й маневри още по-привлекателни. С него тя беше честна и открита, а най-красивото в нея – освен очевидната прилика с Диан дьо Поатие – беше нейното удивително равнодушие към обществените норми. Той усещаше колко свободна е всъщност. Тя представляваше неговия нечестив ангел на падението - както често обичаше да казва – чрез която той изживяваше най-вълнуващите моменти на споделено развратство.