Златото на Хан Кубрат. Перешчепинското съкровище
Издателство: | Брифон |
Брой страници: | 390 |
Година на издаване: | 2006 |
Дата на издаване: | 2006-07-04 |
ISBN: | 954327021 |
SKU: | 28986780006 |
Размери: | 23x16 |
Тегло: | 646 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 24 лв. |
Историческа поредица "Наследство".
Лятото на 1912 година е запомнено с откритие в пясъчните дюни край село Малая Перешчепина, близо до Полтава. Там случайно е намерено съкровище, съдържащо около 800 предимно златни и сребърни предмета — от съдове и оръжия, покрити със злато и сребро, до детайли от конска сбруя, коланни комплекти и украшения инкрустирани със стъкло и скъпоценности. В находката се включват също така 69 византийски монети. Тази находка впечатлява със своето богатство; общото тегло на златните артикули достига приблизително 25 кг, а това на сребърните - около 50 кг.
Целта на настоящата публикация е да представи научно всички артефакти от Перешчепинския комплекс чрез специализирани изследвания (химичен анализ, металографски проучвания и др.) в сътрудничество със специалисти по метали, камъни и други материали. Публикацията включва текстова част както и каталог с 137 описания.
Читателите ще могат да се запознаят не само с анализа на паметниците, но също така и с драматичната история за откритиято и опазването на съкровището от Малая Перешчепина – история която завършва щастливо. Подобна ситуация рядко срещана в средновековната археология; често при такива открития значителна част от материалите биват загубени или ограбени.
Книга написана от няколко автори: Уводът е дело на Б. И. Маршак и З.А Лвова. Разделите относно византийските предмети са разработени от И.В Соколова και В.Н Залеская; тюркските и сасанидските артефакти разглежда Б.И Маршак. По-голямата част от труда се фокусира върху по-малко известния материал, който не може категорично да бъде сведен нито към Византия , нито към Иран или “тюркската” група — тези находки публикува З.А Лвова . Заключението обединява мненията на авторите заедно . Историята за намирането на Перешчепинското съкровище е изследвана под ръководството Н.А Фонякова.
.
.