Бог да благослови Стю

Книгата "Бог да благослови Стю" първоначално трябваше да бъде съвсем различно произведение - интелектуално, изразително и съдържащо важни послания за света. Аз бях планирала тази значима книга повече от 15 години, но в крайна сметка нещата се развиха по друг начин. На 29-годишна възраст вече бях загубила интерес към писането и работех с хора, страдащи от сериозни психични заболявания. Утешавах се с мисълта, че моето журналистическо образование поне ще донесе полза на баща ми, който можеше да постави дипломата ми в рамка като част от семейната история.

Тогава преживявах труден период - заедно със своите колеги се опитвахме да помагаме на хора с психични проблеми, които никого не интересуваха. Все по-малко хора проявяваха загриженост относно нашите усилия да помогнем на тези забравени индивиди. Започнах да се съмнявам дали грижата за ближния изобщо е оценявана.

В един момент холандска организация ме покани да участвам в консултиране на техен проект и заминах за Амстердам. Там обаче претърпях физическо нападение, което заплаши живота ми. В този критичен момент потърсих помощ от много хора и реакцията им беше подобна на безразличието, което срещах в работата си – никаква подкрепа. Точно тогава появил се ирландец на име Стю рискува живота си за мен и след това просто си тръгна без дори да чуе благодарността ми или каквато и да било молба.

Не успях лично да благодаря на Стю, който ми вдъхнови увереността, че когато всичко изглежда най-тежко, винаги има човек готов да реагира срещу страданията около него. С тази книга му благодаря; надявам се всеки един човек някога в живота си да намери своя собствен Стю.

---

"Усеща ръка как пълзи под презрамките й – арогантна и насилническа ръка. За миг тя изпада в объркване относно мястото си и започва да вярва, че може би ръката принадлежи на Чужденеца; сякаш всичките тези моменти без него са били само лош кошмар от който сега пробуждането е реалност – свят където неговите докосвания са напълно естествени. Но след секунда осъзнава: ръцете му никога не могат να бъдат груби или агресивни; те са настойчиви и търсещи внимание.

Стиска юмрукът си силно и нанася удар даже преди очите й da se otvoreят . Знае точно как болезнено ефективно може να удари - правила го е многократно досега през живота си. Изведнъж раздаденият вик прекратява тишината в купето: младежът до нея явно е получил тежък удар! Като ярост я залива болката при удара между носа й και дясното око .

Още веднъж стиска юмрук , навеждайки главата нататък – един удар за всеки ден отслабнал след отсъствието na Chuzhdenzha mu ; още един za всяка самотна гореща вечер прекарана v bezsilna плач .. Yumnuk v litsa na sobstvenata stabilnost koja e odvratila pogleda si i ja ostavila sred mrtvite i beznadezhni . I posle nqkolko istinski ulichni udari zaradi prokletoto nekrajno chakane."