Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост

Този текст е най-известният, най-често цитиран и използван труд на Бенямин – един от изключителните европейски мислители през ХХ век. Написан по време на принудително изгнание в Париж от германския философ, бягащ от нацисткия режим, той представлява важна програма за теорията на изкуството и философската естетика.

В него Бенямин разглежда как съвременните технологии, позволявайки масово възпроизвеждане на художествени произведения, водят до загуба на тяхната аура – термин, който слага началото на дълбоката история около понятието „аура“. Днес то играе ключова роля в изучаването на изкуството и естетиката. Чрез анализа си относно тази специфична естетическа криза Бенямин всъщност се фокусира върху обществото като цяло и промените в основни аспекти на чувствителността – концепцията за интимно пространство, разбирането за автентичност и отношението към миналото и бъдещето.

Ставаме свидетели как последствията от тази революция – техническото възпроизводство – обхваща целия социален контекст с особено внимание към политическия аспект. Политизацията на естетическото и естетизацията на политическото са част от допълнителните прозорци към съвремието, които Беняминовата идея осветява ярко в този текст; неговият отпечатък продължава да резонира в множество съвременни размисли.