Одисей (твърда корица)

Джеймс Джойс споделя, че е добавил толкова много неясности и мистерии в произведенията си, че професорите ще спорят десетилетия наред относно истинските му намерения. Според него, това е единственият начин да постигне безсмъртие.

Валери Ларбо отбелязва, че в литературата името на Джойс и неговите творби са също толкова значими, колкото имената и теориите на Фройд и Айнщайн в науката. Тя смята, че дързостта и откритостта на Джойс при описването на инстинктите, считани за низки у човека, произтичат от влиянието на велики казуисти. От йезуитската традиция той черпи своя хладен подход и пренебрежение към човешките слабости.

Езра Паунд определя "Одисей" като част от величествена категория романи с форма наподобяваща соната. В текста няма нито една дума или дори половин ред без изключителна интелектуална наситеност. Това произведение трябва задължително да бъде прочетено от всеки истински любител на литературата.

Едмънд Уилсън го характеризира като най-точната рентгенова снимка на обикновеното човешко съзнание досега. Романът представлява гениално творение, което показва поетичния талант на Джойс да придаде дълбочина даже на най-личните и ежедневни ситуации – той създава рапсодии за красотата с висота недостижима до момента в английската белетристика.

Антъни Бърджес подчертава общоприета истина: „Одисей” е най-великият роман през последното столетие.