По-странни времена

"По-странни времена" от С.К. Макдонъл напомня на Дядо Коледа, но в състояние на махмурлук и с мрачно настроение, който раздава изненадите си по каприз. Тези изненади гърмят като хелиеви бомби, а смехът е различен, но все пак освобождаващ.

Тази книга не само че е блестящ пример за комедия, но също така съдържа значителна доза мистерия и фентъзи; тъй като действието се развива през 2021 година в Манчестър, най-подходящият термин би бил "комедийно градско фентъзи". Критиците правят основателни сравнения с Пратчет – обаче няма нужда от карта или толкова много имена. В романа има криминален аспект: да, случват се убийства и някои журналисти биха ги нарекли "серии на убийства", макар че всичко това не е особено страшно. Има магия - буквално -, която трябва да се справя със старата школа на журналистиката дори когато тя функционира в този "бастион на некадърността", известен ни още като вестник, намиращ се в запусната църква.

Относно романтиката? Не мога да кажа, че това е основната тема. Налице са разбити сърца – едни поливат с алкохол, други с бензин и стоят над тях със запалена клечка кибрит.
Стилът на Макдонъл (вярвайте ми - точно така пише името му) комбинира хумор с привързаност към абсурда и загадъчността около човешката природа – включително силните страни и странностите ни, слабостите ни и страховете ни. За добро или лошо; понякога доброто произтича от зло действие или обратното. Романът представя сложността между добродетелното и злото чрез герои, които често казват: "Не знам какво правя нито накъде отивам."

Книгата критикува редица утвърдени британски медии за лъжи и манипулации.
Интересното е обаче, че тези медии дават суперлативни оценки за книгата след нейното публикуване! Друг важен съвет: ако не разбирате нещо в началото на глава – проявете търпение; пояснението идва малко по-късно. Не си формирайте предварителни впечатления за персонажите; всичко може да бъде подвеждащо (или както един леко побеснел герой казва: "Намиг!" защото не умее истински).

Иска ми се да видите усмивката му докато пиша това... Но вместо това просто усмихнете лицето си! Предупреждение от мен самия ,С.К.Макдонъл и всички автори по света: никога не поглеждайте последната страница! Последният ред предлага такъв шокиращ обрат във сюжета какъвто рядко можете да срещнете – после ще ви остави без идея какво да правите до момента на втория том."