Култът към Юпитер в Долна Мизия през Римската епоха

Настоящата книга е фокусирана върху Юпитер, главното божество в римския пантеон, и на проявите на неговия култ в Долна Мизия. Този бог е бил защитник на римската държава от самото й съществуване и по-късно се счита за небесен покровител на императора, което обяснява широката му популярност в провинциите.

В Долна Мизия почитането на Юпитер произлиза от римското разширение. Най-старите паметници са открити от периода непосредствено след установяването на римските гарнизони край Долен Дунав. От началото на II век нататък богът започва да придобива значителна известност сред местните жители, а запазените до днешни дни паметници са изградени от хора от различни социални слоеве – включително сенатори и освободени роби. През цялата история на култа Юпитер остава основно божество за римската държава, но също така получава посвещения с цел личното здраве и благополучие; образът му често служи като амулет и е почитан в домашните светилища. Всичко това подчертава важността на този върховен римски бог в религиозния живот на Долна Мизия и обосновава нуждата от монографично проучване относно култа към него.