Старците вече не говорят

"Старците вече не говорят" е дистопичен роман на белгийския автор Венсан Енгел, който разглежда проблемите на едно егоцентрично и индивидуалистично общество, предизвикани от икономически кризи, пандемии, застаряване на населението и постепенното намаляване на солидарността между хората. Творбата е написана пет години преди началото на Covid-19 пандемията и публикувана през 2020 г., като разкрива как човек се затваря в себе си и променя отношението си към тези, които вече не могат да работят. Освен това описва увеличаващото се влияние на полицейската държава и диктатурата по време на обща нестабилност.

В страна с 30% от населението над 60 години и значителен спад в активната работна сила правителството решава да въведе специални политики за възрастните хора. То изгражда здравни селища за тяхното обгрижване срещу пълен контрол върху имуществото им. Адвокат Александър Жофроа, специалист по настойничество над възрастни лица, започва да промотира тази политика. Но какво ще стане когато собствената му майка попадне под ударите й? А самият той се оказва в капан?

"Политика! Кой би искал да участва в този цирк освен онези, готови да продадат родителите си? Да ги продадат или убият... по един или друг начин! Късметлия сте без деца, адвокат Жофроа; поне не познавате това разочарование. Има обаче такива, които ни карат да вярваме в безкрайния потенциал за оскотяване у човека... Сигурно Давид не е по-лош от останалите; пожелавам му да ме надживее – така стоят нещата. Обаче редът изисква търпение; а Давид е нетърпелив младеж… и доста посредствен."

Венсан Енгел (1963) преподава френска литература в Католическия университет Лувен и история на идеите във Висшия институт за социални комуникации в Брюксел. Интересите му включват механизма на паметта и приемствеността, историята на XX век както отношенията между идеология и литература. Автор е на множество романи, новели и есета; също така пише политическа хроника за всекидневниците Соар и Белгийската радио-телевизия от франкофонната общност. През 1994 г., получава наградата Ренесанс дьо ла нувел за произведението "Животът въпреки всичко: нови изповеди", докато романът "Завръщане в Монтехиаро" печели престижната литературна награда Росел през 2001 г., а "Бракът на Доминик Ардиен" - наградата Берхайм през 2012 г. През 2020 г., Engel публикува силното есе "Желанието за памет: против инструментализирането na паметta za Шоата", където твърди че задължението ни da помним трябва da se превърне v желание da помним с цел предотвратяване появata na нови gеноциди."