Възхвала на тъмнината

„Възхвала на тъмнината“ представлява магическо свидетелство за начина, по който великият аржентински автор променя употребата на езика. Борхес е ненадминат в способността си да наблюдава и пренарежда реалността, независимо от жанра, в който работи. В Поетическа антология (1923-1977) той сам споделя:

„Искам този сборник да бъде четен sub quadam specie ?ternitatis, с хедонистичен подход, без влияние от теории, които не приемам или от факти от моя живот. Съставих го по хедонистичен начин; избрах само онова, което ми харесва или което съм смятал за привлекателно в момента на избора.

Плиний Млади пише в третата книга на своите „Писма“, че няма лоша книга, която да не съдържа нещо стойностно. Това твърдение потвърдило моето убеждение, че красотата е широко разпространена. За това намеква и непълният текст наречен „Друга поема за даровете“. Би било учудващо ако тази антология с продължителност над половин век не включва поне страница или ред със значимост.“

Хорхе Луис Борхес е писател, есеист и поет – ненадминат майстор на кратката проза. Той се счита за един от най-великите творци на XX век и основоположник на магическия реализъм в латиноамериканската литература. Неговите есета и поетични лабиринти комбинират фантазия с философия и история; те водят читателя през необясними сънища и безсънни нощи, запознавайки го с въображаеми енциклопедии и онтологични изследвания като преобръщат представите ни за възможностите на езика.

„Обречен съм да остана Борхес вместо аз (ако изобщо имам идентичност), но откривам себе си повече у много други книги или дори във вечните звуци на китарата,“ признава един от гениалните умове в световната литература.