На кръстопътя на два свята. Стихове

През 1917 година, в резултат на болшевишкия преврат, животът на двама поети – Владислав Ходасевич и Саша Чорни, претърпява драстични промени. Те напускат родината си завинаги, а третият поет – Николай Гумильов, е убит като „народен враг“ едва на трийсет и пет години. Въпреки трудностите обаче, те оставят своя дух да лети над мрачните житейски предизвикателства, осъзнавайки безсмъртието.

Владислав Ходасевич (1886–1939) е известен поет и преводач с интерес към Пушкин. Роден в Москва и потомък на значим литератор - Яков Брафман, той бързо стига до извода, че творческата дейност под болшевиките е невъзможна. След забраната на една от книгите му през 1920 г., той остава без средства за прехрана и продължава да пише тайно. Смятан за един от гигантите в руската поезия, след 1922 г. живее последователно в Германия и Италия; когато съветското посолство отказва да удължи паспорта му след новината за разстрела на Гумильов, се установява във Франция. За преживяване прибягва до играта покер и работи като екскурзовод във Венеция. Умира беден в Париж само на 43 години.

Саша Чорни (1880–1932), псевдоним на Александър Михайлович Гликберг, произхожда от одеско еврейско семейство. Той получава прозвище Черния Саша заради брат си Белия Саша; семейството приема православие с цел децата им да учат гимназия. Обичан лирик и сатирик у дома си тая много стихотворения и проза с огромна популярност сред читателите както в Русия така и зад граница; понякога негови книги са преиздавани многократно. Не одобрявайки Октомврийската революция през 1918 г., той напуска страната си; живее кратко време в Прибалтика и Германия преди окончателно да се премести в Париж през 1924 г., където умира след инцидент при потушаване на пожар.

Николай Гумильов (1886–1921), родом от Кронщад , смята се за един от водещите поети началото на ХХ век благодаря основаването школа акмеизма – противостояща символизма . През1906 г изучава френска литературае изкуствотакаже студентвъв Сорбоната . Страстен пътешественик организира две експедиции до Африка между1909-1913г . Печелил финансиранеот свойпоетически сборникза първата , докато второеклиентира Академиянатукаучнитаказа подкрепа.Богатколекцияпредметиза руския музейпо антропологияета етнография .

През1914година записва себе си доброволецармии ; награждаванс Георгиевски кръстос орден Св.Станислав ; изпратена съсРускияекспедиционенкорпусдоПарижкъдезапознаватсе сУилямБътлърЙейтсигилбертЧестертън.КогатоГумильовомръща обратно насоветскаРосияи не крие своетовярваниямонархист.Накрая арестуванзаради заговор срещу власттаразстрелян26 август1921 година ; няма информациякъдееса погребали него или мястона разстрела.

По времепрестройкатапопулярната версия говоридеи включително такъв заговор но всъщност било обвинение непросто защото несведоха управлявачами отвремена управлениедо настоящете често споменавано истинските подробностифабрикувалиотЧКза назидание опонентинасистемата . Неговарехабилитацията настъпила чак1992 годинa.