Бердяев - пленник на свободата

Бердяев е най-известният руски философ, чиято работа служи като мост между Изтока и Запада, християнството и нехристиянските вярвания, различни народи, както и между философския дискурс и теологията. Той се смята за един от най-влиятелните мислители и пророци на XX век, в една линия с Ницше, Хегел и дори Аристотел. Произведенията му - книги, статии и лекции - са преведени на над 20 езика. Идеите му оказват значително влияние върху европейската критическа културна философия, френския екзистенциализъм и персонализъм, а също така вдъхновяват социално-философските концепции на „новата левица“ във Франция през 60-те и 70-те години.

Николай Александрович Бердяев (1874—1948) е руски религиозен философ и социолог, ключова фигура в руската традиция на екзистенциализма и персонализма; той е изключителен публицист с висока научна стойност. Като задълбочен мислител с хуманистични идеи той изпъква сред водещите умове на духовния Ренесанс в Русия. Основната тема в неговите произведения обхваща две тясно свързани проблематики – свободата и творчеството; именно върху тях изгражда своята метафизика, етика, историософия и антропология. Бердяев развива концепцията си за „ново религиозно съзнание“. Сред своите съвременници той става един от първите религиозни философи говорили за антроподицея - идеята за религиозното оправдание на човешкото съществуване.