Гроб съм. Разкази

Разпръснати частици от човешкия вид. Съществуваме в нашите невидими светове. Телата водят ограничен живот, докато душите представляват техните спасителни брегове. Кой е способен да поправи това, което Той е направил неправилно? Животът не е по-малка загадка от смъртта и понякога може да бъде дори също толкова мрачен.

Ако сборниците с разкази имат възможност за продължения, то "Гроб съм" се явява продължение на сборника "Вино за мъртвите".

… защото някои живи индивиди не са напълно живи, а някои мъртви всъщност не са напълно мъртви…