Дамян Дамянов. Събрано

Дамян Дамянов (18 януари 1935 – 6 юни 1999) е един от най-фините български поети.

Роден в Сливен, той започва да пише стихотворения още в училище, а първите му публикации са от 1949 година. Първата му стихосбирка, озаглавена „Ако нямаше огън“, излиза през 1958 г., след което три години по-късно завършва специалност българска филология в Софийския университет. Работи като литературен консултант за вестник „Народна младеж“ и редактор на отдела за поезия в списание „Пламък“. Носител е на множество награди, включително званието „Народен деятел на културата“, Димитровската награда и отличието „Иван Вазов“ за цялостно творчество. В негова чест е учреден национален конкурс за поезия, а творбите му неизменно привлекат голям интерес сред читателите и са преведени на руски, украински, унгарски и италиански език.

Темата на неговата лирика обхваща любовта, страданието и вътрешния свят на човека. Яркият талант и дълбоката душевна сила с интелектуална искреност го поставят заслужено сред класиците на българската литература.

Този сборник представлява опит да се представи пълнотата на творчеството на Дамян Дамянов чрез дълбоки преживявания и непрекъснат диалог със себе си.