Мисис Далауей

Аделайн Вирджиния Стивън е родена на 25 януари 1882 година в Лондон, в семейството на известния литературен критик сър Лесли Стивън и Джулия Принсъп Стивън. Тя е третата рожба в семейството. Вирджиния расте в много интересна обстановка, тъй като домът им представлява литературен и художествен салон, привличащ аристокрацията от Лондон. Там се обсъждали теми свързани с импресионизма и психологията на американския учен Уилиям Джойс; често са били четени откъси от произведенията на Зигмунд Фройд и Карл Юнг. Сред редовните гости били писатели като Дейвид Лорънс, Хенри Джеймс и Джордж Елиът.

Тази идилия приключва когато Вирджиния навършва 13 години – майка й умира внезапно от пневмония, което вероятно води до нейния първи нервен срив. След смъртта на майка си по-голямата сестра Стела поема задълженията за домакинството, но скоро след това тя също умира. На 22 февруари 1904 година бащата на Вирджиния почива от рак. Докато останалите деца приемат ситуацията с облекчение - освобождавайки се от семейната тежест - самата Улф не усеща истинска свобода дори след смъртта му и остава затворена във вътрешни конфликти относно него.

След кончината на баща им семейството продава къщата си в престижния квартал "Кенсингтън" и се премества в бедния бохемски район "Блумсбъри", който впоследствие става център за интелектуалци около самата Вирджиния. Новият дом символизира ново начало за нейнето творчество – през 1905 г., тя започва да пише редовно за "Литературното приложение" към „Таймс“. Смъртта продължава да я преследва: брат й Тоби загива от тиф едва на 26 години, което оказва негативно влияние върху психичното й здраве.

Докато учи в "Лондонският колеж", Улф среща важни личности като Литън Стрейчи, Клайв Бел, Саксън Сидни-Търнър и Дункан Грант; те образуват основната група около интелектуалците Блумсбъри - влиятелна общност оспорила викторианските норми за поведение. През 1912 г., Вирджиния сключава брак с Ленард Улф — един от членовете на този кръг; техният съюз е основан предимно върху взаимното уважение между двамата интелектуални партньори.

През 1915 г., дебютният роман “Далечно плаване” излиза печатан – той носи отражението както на викторианската така и модерната епоха при младия автор (която винаги подлага текстовете си на строг саморазбор). Ленард предоставял идеални условия за творческата работа на жена си.

Един от най-популярните романи “Госпожа Далауей” излиза през 1925 г.; разказват историята през един ден животът светска дама Далауей след ПСВ Англия. Обаче спомените за родителите натоварват душевността й още повече — поради което през 1927 г., публикувана роман “Към фара”, опитвайки се да оживи образите госпожа Рамзи (майка) and господин Рамзи (баща). Независимо че книгата успява донякъде да постигне целите си , улесняване мисленето относно детството все пак остававала трудна задача . Последвалите романи “Вълните” (1931) i ”Годините”(1937) печелят популярност сред читателската аудитория.”