Български хроники, том 3 (ново издание)

Това издание представлява финалната версия на „Български хроники“.

КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ
НАУЧЕН ТРАКТАТ ИЛИ ПОЕМА

Скъпи читателю, оттук нататък трябва да бъдем внимателни – навлизаме в опасна територия.

Древната ни история е покрита с мъглата на легендите – можеш да ги доизмисляш или украсиш по свой вкус;

възрожденците ни са обградени с ореоли – можеш да ги възхваляваш или критикуваш дребнаво;

от тук насетне няма митове и ореоли, героите са почти живи, нали? – само на крачка разстояние, едва век назад…

Моят рискован опит – да напиша самата история на България – стана още по-опасен,

защото ако древните и възрожденските периоди бяха преработвани в зависимост от интересите на управляващите,

какво можем да кажем за периода след Освобождението от османско владичество?

Историята през този период беше преиначавана много грубо, тъй като бе подготвителен етап за времето, когато през втората половина на ХХ век у нас властваше една партия

и както всяка тоталитарна формация тя представяше не само настоящето, но и предходната епоха като част от своята собствена история:

историята на Българската комунистическа партия се представяше за историографията на страната.

***

След робството излезнахме сякаш възкръснали - изпълнени със жажда за свобода, вдъхновени от надежди и оптимизъм; единни и решителни около общ национален идеал.

Но духовната трагедия настъпила впоследствие. Националните катастрофи доведоха до икономически срив в България не само физически разрушили територията ?; това беше малката беда - истинската загуба бе сломеният дух на народа: исчезнала бе предишната увереност във възраждането му; убита бе вярността към собствените сили; рухнали бяха идеалите му; изгаснал бе оптимизмът и стремежът към щастие; помръкнала радостта; погребан бил смехът - народът стана мрачен, злобен и жесток, склонен към братоубийство — скептичен и инертен — безразличен спрямо съдбата си. Беше болестно същество в коматозно състояние или дълбок летаргичен сън вече повече от век.

С. Ц.