Предизвикателството на Йерусалим. Пътуване по Светите земи

Ерик-Еманюел Шмит
Предизвикателството Йерусалим

Няколко години след публикуването на „Нощта на огъня” (2015), където споделя за своята среща с Бога в пустинята Хогар, и двайсет години след началото на серията си „Кръговрат на незримото”, Ерик-Еманюел Шмит изживява своеобразно „второ обръщане” в Йерусалим. Това събитие настъпва по време на поклонение до Светите места, организирано от папа Франциск, което му носи неочаквани емоции и дълбоки трансформации. Той изпитва моменти на благодат и братство.

Пътешествието му започва в Назарет с други поклонници и продължава през ключови християнски локации: планината Тавор, Тивериадското езеро, Капернаум и Хълмът на блаженствата – по стъпките на Христос. Възможността да бъде пред Божия гроб обаче е моментът, когато духовната му вярност достига ново ниво.

Шмит има възможността да се срещне с папа Франциск. Спомняйки си този миг, той казва: "Той ме слушаше така внимателно, сякаш бях интересен." Писателят усеща вдъхновение след тази среща и веднага започва да пише при завръщането си: "Когато преживяваме духовни промени, важно е да ги споделим… Да разказваме за себе си и да откриваме врати за другите." Предизвикателството представено от Йерусалим — уникално място почитано от трите монотеистични религии — всъщност представлява поредица от въпроси към човечеството и Църквата; именно чрез тях писателят получава нов поглед върху света.

В контекста около личните преживявания на Шмит се наблюдават сериозни конфликти между Израел и Палестина както посланията отправяни към глобалното общество от него самия и папата.

ЦИТАТИ:
Някои философи ограничават нашето разбиране като определят желанието единствено като липса или недостиг. Аз обаче виждам пълнотата зад него.

На млади години човек мисли че твори; по-късно осъзнава че просто наблюдава; а със старостта научава какво означава подчинение.

На двайсет бях буен кон без контрол. Сега вече знам как да управлявам дивотата у себе си дори когато съм все така непокорен.

Тайнственото не се крие в непознатото; то произлиза от онова което не можем напълно да разберем.

Християнството ни приканва скромно да приемем немислимото вместо просто да го анализираме логически. То потвърдило ни убеждението че разумът има своите граници…

Необичайното може да се прояви само сред простота­та na ежедневието.

Досега никога не ми беше нужно публично да изразявам вярвания или принадлежности към общност – предпочитам моя собствен индивидуален подход без връзка с традициите.

Парадоксалният аспект на поклонничеството е това ,че истинската цел остава небесна , докато физическата търси материалния свят .

Очите са материя - те принадлежат телесната реалност ; гледката обаче идват отвъд нас .

Ако родиш ли се израелець или палестинець , много скоро ще трябва избираш страна . Но аз познавам хора които оспорват конфликтa …

Яснотата понякога може бити неудобна но комфортът който лишава другия живот винаги водил до радикализъм .

Изкуството трябва проника навсякде ... неговият символизъм няма место само във войната...