Нова анатомия

Даниил Хармс е руски автор, известен като абсурдист и често непубликуван приживе. По време на Ленинградската блокада той умира от глад в психиатрична клиника, където е изпратен от сталинисткия режим заради своята странност. Хармс е поет, който изнася необичайни рецитали, стоейки върху шкафове, прави пърформанси на Невски проспект и основава авангардната група Обединение за реално изкуство. Неговите остроумни и насилствени кратки разкази са написани "за чекмеджето" и изглеждат толкова неразбираеми, че понякога сякаш завършват преди да започнат.

Според Джордж Сондърс в The New York Times той може да се определи като Чехов с комедийния усет на Монти Пайтън.

Тони Ууд от London Review of Books отбелязва, че читателят остава с впечатлението, че Хармс възприема света като безкраен и глупав източник на заплахи; пише така, че радостта бързо преминава в раздразнение – нещо което явно е целта му.

Александър Кобрински от Радио Свобода описва съвременниците му като привлечени от неговото обаяние – способността му да направи всяка дума интересна и стремежа му животът да бъде всичко друго освен банален; личност която чрез малки или дори резки провокации кара другите да преосмислят очевидното.