Никога не ме лъжи

Щастливата двойка Триша и Итън е на лов за своя идеален дом. Когато обаче влизат в великолепната стара къща, разположена сред гората и препоръчана от техния агент, Триша усеща, че нещо не е както трябва. По пътя ги е застигнала силна снежна буря, а вътре в къщата няма никой, освен светлината от прозореца на горния етаж. Единствено огромният портрет на предишната стопанка ги наблюдава с пронизителните си зелени очи.

Снежната буря се засилва, колата им остава заклещена под снега, а телефоните нямат сигнал – така те остават заключени в къщата сами със своите страхове и неизказани тайни. Но самото място също крие тайни и скоро Триша попада на тях след като открива стая с записи от психотерапевтични срещи.

Докато се опитва да преодолее натрапчивото чувство за присъствие около себе си, тя започва да слуша записите един след друг и да сглобява парчетата от ужасяваща история. Какво се е случило с предишната собственичка на дома, която изчезнала безследно повече от четири години? Убил ли я е бившият й приятел или зад загадката стои нейният пациент? И дали стъпвайки в този дом Триша и Итън също са станали част от зловещия пъзел?

Фрида Макфадън умело заплита тези загадки без бързане към решенията. Авторката знае как да манипулира читателите си чрез неочаквани обрати в сюжета; напрежението расте постепенно, мистерията се задълбочава и удоволствието при четене достига кулминация до последния миг. Както казва един герой: „всеки човек може да извърши ужасни постъпки при достатъчно силно подтикване“.