Изповед (твърда корица)

Лев Толстой, роден в семейство на благородници и осиротял рано, участва в Кримската война и постига невероятен успех като писател с произведенията си „Война и мир“ и „Ана Каренина“, както и с други литературни творби. Въпреки това, на 51-годишна възраст той изпитва дълбок духовен срив.

По време на този период известният руски класик се замисля за живота си, който определя като „безсмислено зло“.

В есето си „Изповед“ Толстой описва вътрешната трансформация, която го води до отхвърляне на предишните му ценности. Текстът представя основите на новия му светоглед, които ще бъдат повтаряни през следващите години. Читателите могат да навлязат в объркания свят на един от великите мислители в историята, но също така да излязат от него променени и готови за ново начало.

„Преживях почти две години по този начин и у мен настъпиха промени, които бяха назрели отдавна. Животът сред нашата среда – богаташите и учените – не само че ми омръзна, ами изгуби всякакъв смисъл. Всички наши действия, разсъждения - науката и изкуствата - започнах да виждам като детски игри. Осъзнах невъзможността да търся смисъл там. Докато делата на работещия народ – тези, които създават живота – ми се сториха единственото истинско нещо. И разбрах какво е истинският смисъл; приех го.“