Смъртта на времето или 300 грама минало

Книгата „Смъртта на времето“ представлява поетичен творчески труд с музикален език. Читателят, докато я разглежда, получава усещането, че чува звуците, наподобяващи тези от произведенията на композиторите Рамо, Люли, Телеман и Пърсел. Този литературен опус съчетава елементи от сън, спомени и мечти – всичко това живее в един приказен свят, където след смъртта си намират покой поетите и мечтателите. Ако трябва да се обобщи с едно изречение, то би звучало като тъга за изгубения рай и вечна жажда за завръщане. Издателите отбелязват още, че носталгията е друго название на този поетичен текст, който утвърджава красотата, добротата и вечността в безсмъртното време.

Роза Николова споделя: „Не вярвам в линейния концепт за времето... Смъртта на времето всъщност символизира безсмъртието – Вечността.“ Не случайно книгата започва с цитат от Откровение (10:6): „И Ангелът се закле в живия Бог, че няма да има повече време“.

Илюстрациите в книгата са дело на художничката Диляна Николова; те представят комбинация между измислица и реалност, тъга и хумор, логика и абсурд – точно както цялото ? творчество подчертаваме издателите.

Роза Николова произхожда от София и е завършила ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“. Носителка е на множество награди за театралната си работа от международни форуми разположени на четири континента. „Смъртта на времето“ е нейната вторa книга; тя представлява своеобразно продължение на предишната й творба – „Когато времето беше безсмъртно“. И тази публикация носи автобиографични черти; подобно на първата книга тя съдържа малки фрагменти организирани като театрална постановка със седем действия плюс епилог и две интермедии.