Славянската православна цивилизация

В конфликта между България и Византия, войната с оръжие е съпроводена от битка за символи и идентичност, особено относно правото на божествена защита от Бог Слово. Тази динамика се проследява хронологично по време на управлението на династията Асеневци.

След победата в значимата война срещу възстановеното българско царство при обсадата на Търново на 3 май, когато празнуваме Възнесението на Словото през 1190 г., столицата под управление на цар Иван Асен І получава титлата „богоспасния и богохраним Царевград Търнов“. Това я утвърдило като дом на Царя над цариците (Великия цар), който е земният представител на „великия цар“ сред българите.

При триумфа на великия цар Иван Асен ІІ в битката при Клокотница през 1230 г., Великата църква е обявена за патриаршия през 1235 г. и става известна като Майка на Църквите със свещения славянски език. Символично той е предоставен от Бог Слово именно „на словяните или българите“, които са наречени „первоначални“ или "първородни" в Деня на Творението – 25 март, според учението, развито от преславските догматици вдъхновени от свети Атанасий Александрийски.