Българските контрареволюции и краят на идеологиите

Контрареволюциите преди всичко оформят средата. В тяхната дълбочина се разпадат и променят акцентите, които създават революционната динамика. Травматичните граници, изваяни от времето на революции в българското културно пространство, постепенно се размазват и губят своето значение. Идеите за революция, които са имали амбицията да бъдат универсални, започват да се адаптират към българските представи за неформална моралност. Оставени на произвола на обстоятелствата, те изгубват своята идентичност и стават банални символи на миналото. Те не са разрушавани или унищожавани; вместо това просто остават забравени и без съдържание.

Контрареволюциите представляват компромис между централните идеи и периферията, глобалното влияние и локалните особености, както и между предшествуващото революционно минало и бъдещето след него. Този компромис е едновременно незадоволителен и удовлетворяващ различни страни. Затова контрареволюционният пейзаж е разнообразен, но не притежава естетическа последователност. В него съжителстват остатъците от мъртви времена с революционни структури и перспективи след революцията.