Софийска история

„Софийска история“ ни запознава с Бистра – млада жена, която е затворена в капана на своята непримиримост към лицемерието и фалша. Нейната чувствителност я прави уникална и отчуждена, сякаш обречена на самота. Затова нейното самоизключване от общоприетия начин на живот изглежда напълно логично – едновременно като избор и съдба. Но един ден в живота й нахлува любовта. За Бистра тя е страстна, истинска и неустоима, а за обществото – опасна, безразсъдна и грешна. Новите чувства я вдъхновяват и събуждат сърцето ѝ, но всъщност тя попада в нов капан – трагичната вина до края на живота си.

„Софийска история“ заема специално място в моето творчество и писателската ми съдба. Тя е любимата ми книга именно защото беше посрещната със силна критика. Когато излезе през 1975 г., част от литературните критици жестоко я разкритикуваха, нарекоха я „черногледа“, „булеварден роман“ и какви ли не още определения! […] Смятам се за тясно свързан с моята героиня Бистра; образът ѝ вероятно е най-добре изграденият от мен чрез дълбока обич и разбиране във всичките ми художествени творби.

Из интервю с Любен Станев, публикувано във вестник „Литературен форум“.