Буквар с различни поучения - 200 години (юбилейно издание)

Юбилейно издание по случай 200 години.

Букварът, известен като Рибен буквар и съдържащ различни поучения на д-р Петър Берон, е публикуван през 1824 година. Той играе важна роля не само в развитието на педагогическите идеи, но също така в оформянето на българския книжовен език.

Този труд е първият, при който българският книжовен език се утвърдил напълно като народен. Ясно е, че преди него творбите на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански са написани основно на народния език, но съдържат много черковнославянски влияния. Дори произведенията от десет-петнадесет години след тях не могат да бъдат сравнени с този буквар по отношение чистота и достъпност на езика.

Д-р Петър Берон въвежда редица специфични норми за българския книжовен език - например използването на съвременните форми за личните местоимения в трето лице: той, тя, то и те (за сравнение Паисий Хилендарски ползва западни и черковнославянски форми: -он, -она, -оно и -они). Още една характерна особеност е членуването в множествено число с окончание –те; това било възприето от Иван Богоров и впоследствие от Търновската школа. Частицата –ще за образуване на бъдещи времена винаги има ударение.

Работата на Петър Берон допринася значително за развитието на родния ни език; до 1862 г. тя преминава през пет издания с различни корекции (например редукция на неударени гласни). Това показва, че авторът задава насоките за развитието на книжовния език.