Древнобългарското езиково наследство

В книгата си „Древнобългарското езиково наследство“ д-р Живко Войников предоставя на читателите отговори на вековния въпрос относно същността на древния български език, който е важен за разгадаването на произхода на българите. Недостатъчното количество дълги текстове, написани с езика на древните българи, продължава да затруднява проучванията по темата и оставя много неясноти, подобно на повечето аспекти от най-ранната история на България. Според различни изследователи мненията относно запазените в съвременния български думи от основателите на Българската държава варират значително – от десетки до стотици хиляди. Съществува и дебат дали този език принадлежи към алтайската, иранската или уралската група или е нещо напълно различно; освен това остава нерешено дали става дума за един единствен език или за множество.

В своя труд д-р Войников се опитва да намери решения на тези проблеми чрез методологията на сравнителната лингвистика. Той извършва етимологичен анализ върху ключови термини от древнобългарския речник, които са достигнали до нас. Авторът отделя най-древните слова, незасегнати от славянизацията през по-късни периоди, след което проследява техният произход – уточнявайки кои идват директно от древните българи и кои са били внесени вследствие контактите им с други народности.

Чрез своето обективно отношение и задълбочена работа Живко Войников предлага ценна информация относно характера на старобългарския език и неговото значение в контекста на загадката около произхода ни като народ.