Българската литература през XXI век (2000 – 2022). Част 2

След пет години работа и многобройни прочетени книги, мога да заявя с увереност едно: през последните 25 години българската литература стана по-разнообразна от всякога. Не е лесно да се определи доколко това разнообразие е резултат на вътрешното развитие на литературния процес и доколко представлява отражение на глобални тенденции. Именно трудността при разграничаването между "вътре" и "вън", между собственото и чуждото, е съществена. Новите заглавия от български автори значително увеличиха броя си, като всяка книга стреми да бъде уникална, да „представя себе си“. Това разширяване на литературните стилове ми напомня за Вавилонското стълпотворение и за невъзможността всички езикове да бъдат използвани едновременно. Какво би станало, ако всеки пише само за себе си? Вероятно в един момент числото на писателите ще достигне това на читателите. Няма нищо учудващо в липсата на пространство за критика.

В края на втория том се натрупаха редица въпроси, които не успях да разреша. Те са свързани с разбиранията какво ще означава литературата до края на века ни. Тъй като нямам ясни отговори, се постарах да събера максимално количество информация в подкрепа на бъдещата история на литературата. Подобно както всяка друга история, тя ще бъде написана от тези с победителната перспектива; но творците никога не са били истинските победители.