Ерминията на Йоанис Константину от 1831 г.

Ерминията на Йоанис Константину, публикувана през 1831 година, представлява най-стария известен превод на произведение за живописта от гръцки на български. В различните секции на това издание авторът разглежда основния контекст относно наличието на подобни ръкописи – включително историческите данни за наръчниците по живопис и произхода на ерминиите, като същевременно ги поставя в рамките на цялостната културна история в Европа. При представянето му проф. д-р Емануел Мутафов прилага актуални методи за палеографско и кодикологично описание на ръкописния текст. Основавайки се на напредъка в тази сфера, той успява да направи достъпно едно сложно за превод и използване произведение. Мутафов е имал задачата не само да преведе сложни термини свързани с рисуването, но и да определи различни материали използвани при производството на пигменти, грундове и лакове; затова неговият превод функционира почти като енциклопедия за зографското изкуство. В бележките под линия авторът се стреми да разясни съвременните значения на всеки термин независимо дали е написан гръцки, италиански, турски или немски език. Особено важно е търсенето и представянето на източници и паралели от предишната писмена традиция в текста. По този начин читателят има възможността да се запознае с недостъпните до момента български езикови ресурси като например: наръчниците по иконография от Дионисий от Фурна, поп Даниил, Втория йерусалимски ръкопис и два преписа от творбата по живописта нa Христофор Жефарович сред други важни документи. „Тази работа представлява значителен успех за автора; тя прави специфично знание относно нашето възрожденско изобразително изкуство достъпно; помага за разрешаването на спорни въпроси и най-същественото – предоставя възможност тези ермии да бъдат ползвани от широк кръг специалисти които иначе нямаше как да разберат сложностите около употребата na езика или неправилното приложение nа определени думи“.