Кога престанахме да разбираме света

Бенхамин Лабатут е чилийски автор, който може да бъде определен като едно от най-забележителните литературни открития на последното десетилетие. В рамките на кратко време той успява да се утвърди сред 100-те водещи прозаици на XXI век и въвежда нов тип роман: в него се разглеждат тревожни и ужасяващи теми, без ясна граница между реалност и измислица, докато обяснява защо напредъкът носи рискове, историята е необратима, а способността на човечеството за оцеляване заслужава възхищение.

Лабатут има особена привързаност към гениите; неговите герои са действително съществували личности. Фриц Хабер, Александър Гротендик, Вернер Хайзенберг и Ервин Шрьодингер са само част от великите умове, които писателят ни представя с цел да изследва техните опити за разрешаване на сложни философски въпроси. Често сами и изпаднали в лудост, тези учени притежават прозрения — някои от тях подобряват живота ни значително, докато други довеждат до невъобразими страдания; разделението между доброто и злото никога не е ясно дефинирано. Например Карл Шварцшилд развива теорията за черните дупки направо по време на Първата световна война в окопите си и впоследствие губи разума си. От своя страна Фриц Хабер създава азотни торове, които спасяват милиони хора от гладната смърт , но след това разработва химическо оръжие с катастрофални последствия за много други животи.