Нагоре по реката назад

В настоящата си книга Пламен Антов предлага изключително стегнат и наситен стил на разказване, като внимателно подбира темите и перспективите към тях. Неговият ритъм е завладяващ, а скритите повторения придават симфонична свързаност между отделните истории. Началото на повествованието напомня по-скоро за времеви поток, отколкото за пространствено движение. Особено ценно е взаимодействието между историите, което позволява на читателя да бъде постепенно увлечен в интригуващо пътешествие из лабиринтите на мисълта. – Борис Минков