Пасторалното в културата на Бел епок

Въпреки значителния научен интерес към пасторала и културните особености на Бел епок, в българската литературна наука все още липсват задълбочени изследвания по тези теми. Тази монография подчертава новите и иновативни проявления на пасторалното в контекста на сложната културна действителност, каквато представлява Бел епок, както и духа и специфичната психология на този период. Пасторалът се разглежда не като набор от литературни жанрове, а като метамодел, чийто различия и интерпретации са анализирани не само в сферата на висшата култура, но също така в рамките на културната индустрия. Освен това се изследват динамичните връзки между авангардизма/кича и елитарността/комерсиалността – явления особено характерни за модернистката култура. Анализите са основани на богат материал от артефакти - обхващащи периода от Античността до ранните десетилетия на ХХ век. Монографията представя разнообразието от проявления на пасторалното в литературата, живописта, музиката, балета, социалните взаимодействия и ежедневните практики.