С подскоците на скакалеца

Атанас Свиленов коментира, че книгите „Село” (1975) и „Памет” (1979) утвърдиха Марин Георгиев като безспорно талантлив поет в младата ни литература. Днес той е уважаван автор с репутация, от когото можем да прочетем интересни критически анализи, рецензии и публицистични текстове с остри теми, както и стихотворения за деца.

Ивайло Петров споделя: „Чета твоето дълбоко и интелигентно слово относно Илия Волен – нещо, на което могат да завидят дори най-добрите критици. Ти не просто го интерпретираш; ти откриваш нови аспекти у него, поне за мен, тъй като нямам много опит с критическите му статии.”

Тончо Жечев отбелязва: „Марин Георгиев е достигнал до свой собствен поглед върху класическите произведения и е предложил своя интерпретация на важни фигури в историята и съвременната българска литература. Той представя творчеството на множество писатели по иновативен начин. Интерпретацията му на прозата на Илия Волен счита за значимо постижение в съвременната критика; неговият подход към поезията на Никола Ракитин е свежа идея, а личният портрет на Яворовото творчество се оказва успешен.”

Светлозар Игов подчертава: „Въпреки че Марин Георгиев притежава ярка литературна култура и умение в критиката, той успява да балансира между спонтанния си лиризъм и литературната си образованост. Неговите способности като критик и публицист са впечатляващи.”

Литературният критик Петер Юхас изразява своето възхищение от факта, че в труда си "Крах на митологията" подкрепяш арс-поетика далеч от новите постмодернистки стандарти. Литературните портрети (като тези на П.К. Яворов, Н.В. Ракитин и други) показват какви звезди те вдъхновяват по пътя ти към успеха.
- Juhasz Peter цитира работата си “Ket hazat adott vegzetem”, 2002 г., стр. 55."