Само тази България

„...Все ми изглежда, че я виждам, чувам и усещам тази народна душа. Държа я в ръцете си и я топля... Да! Топля я! Не знам дали бих могла сама да го направя... Но какво ако сме ЗАЕДНО? Като моите предци от тракийския род на Чавдарово-Няголов… Те са поглеждали към Сакар, когато звънне камбана или зазвучи сватбарска гайда – не започвали сватбата, докато Войводата Големият Жеко, мой далечен прапрапра-дядо, не дойде оттам. Той им е показал така - Празникът е истински само когато всички са заедно. И той слизал да благослови младоженците; всяка булка подготвяла специална даровна риза за него в своето зестре – с 8 платна вместо обичайните 4, защото Войводата бил важен човек и не можел да се побере в просто облекло... Хорото се люшкало, гайдата звучала… Нямали страх - Войводата е при тях и те са заедно!
Тази книга представлява моята дълго потискана въздишка, читателю. Горчиви са тези мои 87 избрани нови песни; няма в тях весела радост или патетични маршове. Ритъмът им е бавен и тъжен - подобно на мълчаливото мъжко хоро или женската ръченица, играеща сред жаравата с икона пред гърдите… Както звука на българските църковни камбани - ако не „удрят" сърцето ти, значи изобщо не си ги чул...”

- от предговора