История на Византийската империя. Период VI. Комнините (1057–1185). Период VII. Разпадане на империята (1185–1204)

Кървавият XI век е период, в който Византийската империя преживява своя крах. Този упадък започва с падането на България под византийско владичество по времето на Василий II Българоубиец и династията Комнини, която дава редица забележителни императори и безценна историческа информация, предоставена от Ана Комнина.

В предпоследния IV том на „История на Византийската империя“ акад. Фьодор Успенски описва важни събития в изключителен стил и с дълбоки познания. Сред тях са появата на авантюриста Робер Гискар и действията на неговите наследници; съдбоносният конфликт между Римската и Византийската църква и неуспешните опити за обединение; борбата за влияние между Изтока и Запада; началото на процеса по изграждане на сръбска държавност; значението на Унгария през тези два периода; нашествията на тюрко-татарските народи около границите на Византия, както и утвърдилите се селджукски турци над останалите мюсюлмански племена преди турското завоевание; четирите Кръстоносни похода, които доведоха до превземането на Константинопол; началото на освободителното движение, ръководено от братята Петър и Асен, което води до формирането на Втората българска държава; кратката история за единствения български император Калоян.

Тези времена са изпълнени с насилие и смърт, дворцови интриги и преврати, бракове между династии и упадък в морала сред духовенството. Проучванията на Успенски надхвърлят рамките само на научната сфера – те разказват увлекателно за често пренебрегваните съдби na народи and държави , които оформят нашето настояще.