Веда Словена

"ВЕДА СЛОВЕНА, Обредни песни от езическия период, съхранени и предавани устно от българските помаци в Македонско-Родопския регион.

Тези произведения са събрани и публикувани от Стефан Ил. Веркович.

Преводът на руските текстове е направен от д-р Николай Иванов Колев.

Книгата е отпечатана благодарение на даренията на руски благородници и покровители на науката през 1881 г. в Санкт Петербург.

Какво представлява Веда Словена? На санскрит "веда" означава знание, следователно Веда Словена се превежда като Знание на словените. Както самият Веркович пояснява, това е колекция от обредни песни от древността, запазени чрез устната традиция сред българските помаци в Македония и Родопите. По време на насилственото ислямизиране на тази част от българския народ те успяват да запазят известна независимост по време на османското владичество; така че тези песнопения все пак оцелели до наши дни въпреки влиянията на исляма. Този забележителен човек събира националното богатство с около 15 000 стиха, страдайки физически, както той сам споменава. Песните са записвани с помощта на неговия приятел Гологанов, а корекциите били извършвани от друг негов познат - Рус.

Изданието излиза едновременно в Белград и Санкт Петербург благодарение основно на дарението на 174 руски аристократи начело със царската фамилия; общата сума достига 5672 златни рубли – значително богатство за времето си. Имената им са включени в края на книгата; там намираме фамилии свързани с известни генерали от Освободителната война или такива познати ни чрез произведението "Война и мир" написано от Толстой – всичко това показва как руската интелигенция оценява културното значение за славянството което притежава тази книга и важността й за българската култура. Нека накратко разгледаме удивителната информация която се съдържа в тези 146 песни.

Песните разказват как българският народ мигрира към Дунавска земя отвъд географска територия с топъл климат предлагаща вечнозелено лято и възможност за две реколти годишно – названието й е Крайна земя. Процесът по преселването трае три години по море и суша; трудностите при преместването към район със сурови зимни условия многократно се описват като преодоляване нa сериозно изпитание. Причината зад миграцията произтича от войнствени конфликти според намеците присъстващи в някои песни – новият дом също изисквал военни действия за окончателното заселване там. Но коя ли може да бъде тази загадъчна Крайна земя? Отговор получаваме посредством старинните богове които често се споменават: Вишну, Шива (с празника Сурвак ден) and Брама наречен още Браха! Те представляват аспектите on Светлата троица във Хиндустан — интересният факт потвърджава наблюденията направени оt Раковски относно санскритските корени na нашия език , както și прабългарските ни ритуали."