Дръвче зад прозореца

Милка Стоянова е един от най-изтънчените поетични гласове не само в Бургас, а и в цяла България. Нейните стихотворения събуждат лека меланхолия и чувство за носталгия и тъга, които обаче не ни натъжават; вместо това те предизвикват усмивка с усещането за спомени и емоции, свързани с паметта. Тази поезия представя меланхолията не като физическо явление, а като метафизично изживяване – истинска поетична метафизика.

Според Митко Новков, целта му е да провокира читателя. Чрез своето въображение, чувствителност и литературна култура той трябва да интерпретира стихотворението и да го допълва по свой начин. То предлага разнообразие от прочити, но също така остава завършено - затворено - като чувствено приключение и послание. Материалният свят присъства в творчеството ѝ, но е дълбоко преобразен, ставайки неделима част от уникалността на човешкия опит...

Професор Сава Василев