Белият слон

Взаимодействието с изгнаниците ни позволява не само да усетим духа на предишните поколения, но и да пренапишем идеологическите абсурди, представяни като национален идеал. За да изразим цялата истина, е важно да споменем не само емигрантите, а най-вече тези, които според Бочев „пред нашите очи са създавали историята със своето преживяване“ и са оставили следа дори със смъртта си. Нека се върнем към периода около деветосептемврийския преврат и така да премахнем забравата за хилядите жертви, включително имената на 88 мъченици, отстранени от Съюза на писателите още на 14 ноември 1944 г., много от които заплащат с живота си или дълги страдания за гражданските си убеждения – примери като Фани и Чавдар Мутафови, Димитър Шишманов и Михаил Арнаудов. Много от тях продължават да живеят благодарение на публикации в списания като „Захарий Стоянов“. След това идват вътрешните емигранти; мнозина от тях имат дълбоки връзки с творческата философия на Бочев – той често споменава в произведенията си Константин Павлов, Иван Радев, Николай Кънчев и Христо Фотев. Не трябва да разделяме всички тези интелектуалци - автори на "несъгласни думи", противостоящи срещу фалшивия канон и тоталитарната утопия. Във виртуалния храм на опозицията срещу догмата значимо място заема Георги Марков - лъчникът и пророкът, чиито задълбочен тълкувател е близкият му приятел Димитър Бочев.
– Георги Цанков