Блудни синове

Всеки следващ роман на Едвин Сугарев носи все по-голямо успокоение на света. В стихотворенията от "Блудни синове" нежно се затварят последните човешки рани и мракът заспива в състояние, равно на преходната материя. Спокойствието пред бездната и непоклатимостта пред неизбежното ни показват, че страхът съществува само ако ние го изберем. И дори когато при завръщането си блудният син не намери нищо от дома, това не е краят, а шанс за света да се уедини в едно общо пулсиращо тяло-дух. Ако старецът няма кой да отвори врата на сърцето му, то вече е надмогнало смъртта; ангелите, Буда, светулките и тревата най-накрая са довършили хамака, в който вселената спокойно ще се люлее. (Георги Гаврилов)