70 години ЕКПЧ. Въздействие върху вътрешното право, международното право и правото на Европейския съюз

Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) е приета преди 70 години, след приключването на Втората световна война. Тази Конвенция дефинира индивидуални субективни права, замислени като универсални човешки права, които са естествено присъщи на всеки индивид и заслужават цялостна защита. Освен че създава международен механизъм за защита на основните права в Европа, тя играе важна роля в изграждането на европейския демократичен модел на общество, който цели да организира социалния ред и международните отношения според принципите на демокрацията, върховенството на закона, свободната икономика и защитата на правата на хората.

Европейският съюз също представлява изразител и защитник на този обществен модел.

С въвеждането на ЕКПЧ в Европа се установява общ стандарт за защита правата на човека, който става общопризнат принцип в контекста на европейската интеграция от края на 60-те до началото на 70-те години през XX век. Днес нормите за защита основните права в Стария континент са закрити юридически както в самата ЕКПЧ, така и в Договора за Европейския съюз и Хартата за основните права.

Настоящото издание е резултат от конференция с участието не само колеги от Юридическия факултет към Софийския университет, но и представители от други учебни заведения и изследователски центрове по право относно темата: „70 години ЕКПЧ – влияние върху вътрешното законодателство, международното право и правото ЕС“. Заключенията от различните автори показват категоричното убеждение, че защитата правата човек у нас не преминава през фаза отказ или повърхностно нормативно признаване. Представените анализи разкриват обаче множество недостатъци при ефективната охрана а основните права i подчертават нуждata oт целеви мерки для гарантиране тяхната пълна защита , осигуряваща по този начин необратимото членство нa България във водещия европейски демократичен ред.