Даровете на Алкипа

„Даровете на Алкипа" (1956) представляват още едно философско наследство от Юрсенар, с което тя се стреми да успокои своя дух и да преодолее усещането за преходност в живота чрез осъзнаването на вечността на красотата. Стихотворенията са предимно написани през 30-те години на 20-ти век, но включват също творби от 20-те и някои от 50-те години. Има дори по-късни стихове, добавени към второто издание от 1984 г. Важно е да се отбележи, че тези произведения предшестват прозаичните шедьоври на авторката „Мемоарите на Адриан" и „Творение в черно" („Парадокс", 1994).

Книгата не е била замислена като единен поетичен труд; вместо това тя е компилирана и оформена през поне три десетилетия от живота на Юрсенар. Тя очевидно показва недостигите в нейния прозасловен изказ.

Тази работа предлага интересна перспектива към останалото й творчество, тъй като потвърдително подчертава интересите й относно хуманизма и традицията, както и връзките между митологията и литературата, а също така взаимодействието между културата и ежедневния живот.