Тяло и всекидневен свят

Сутрин, когато излизам с кучето, слънцето е под ъгъл. Знам как изглежда сутрешната светлина и вече осъзнавам как се усеща тя. Тя има особена мекота, която нежно те докосва. Има нещо в нея... освен този фин блясък, чувствителността на допира й до лицето също е забележителна. Мирисът сутрин е различен - носи ухание на мокра трева и роса. Вятърът е свеж и лек, който гали кожата ти и носи аромати и звуци едновременно. Птичките звучат отпочинали, радостни и весели – чуруликат приятно. Всичко около теб сякаш заспива в тишина, но все пак се пробужда по росния начин; свежо е като вечерната или нощната тишина. Това също предоставя невероятно преживяване - чувате само приглушени далечни звуци или пък нищо наистина не се чува. Има мигове, в които тишината наподобява памук; тогава всяка дребна нотка звучи ярко – както щрихите върху платно стават уникални сред спокойствието.