Гамиани или две страстни нощи

През 1833 година около двайсет младежи се събират в лъскав ресторант в Париж. Те обсъждат теми като политика, светски новини и изкуство, след което разговорът преминава към еротичната литература. Анализират класическите произведения, безумията на маркиз Дьо Сад, пикантните епиграми на Ювенал и Теренций и стигат до извода, че написването на такова произведение не може да стане без цинични термини. В този момент един от участниците, който досега е мълчалив, предлага: "Господа, какво ще кажете да се срещнем тук отново след три дни? Надявам се да успея да ви убедя, че може да бъде написана еротична творба без вулгарен език." Идеята му бива приета и три дни по-късно той представя ръкописа си.

Така вижда бял свят „Гамиани“ – резултат от предизвикателството, с което авторът успешно се справя. Историята разказва за две жени и един мъж, които прекарват две нощи в необуздана страст и споделят помежду си свои преживявания - понякога възбуждащи духа им или дори скандални. Но стилът на повествованието остава винаги изискан.

Повестта "Гамиани или две страстни нощи" (1833) става известна като най-преиздаваната книга през XIX век с над четиридесет издания – дори във викторианска Англия (1864). Произведението е преведено на множество езици и продължава да бъде публикувано до днешния ден. В родината си Франция то е налично в повече от петнадесет хартиени версии както и толкова много електронни.

Алфред дьо Мюсе (1810 - 1857), поет , драматург и романист , e сред значимите класици на френската литературна традиция , наред с Байрон и Гьоте .