Думи извън сцената

Константин Илиев е противник на литературния стил, основан на лъжепоетични изрази. Въпреки това, той не се вписва и в съвременните тенденции за разчупване на фалшивия словесен барок чрез употребата на жаргон и ежедневен език. За него този процес протича естествено. Той има изключителна чувствителност към лъжата и фалша. Неговият начин на говорене е кратък и почти кодирано звучащ; трудно може да бъде разбран без специален ключ – драматичното чувство, което изисква театрално мислене.

Любен Гройс

Константин Илиев не играе ролята на съдник; отново подчертавам - той е хронист. Най-близко до него стои Чехов, който наблюдава симптомите, регистрира болестта и търси устойчивостта в организма с надеждата да предложи помощ чрез художествени средства. Анализите му са трудни за оценка – те обикновено предшестват самите събития; докато животът все още узрява, той вече улавя основната причина за страданието им. Константин Илиев пише през целия си живот едно дълго произведение с „продължение“ – човешката комедия на нашето време.

Леон Даниел

Автобиографиите на личности като Константин Илиев са особено интересни. Те представляват форма на отговор относно въпроса какво наследство ще оставят „тези”, които времето награждава със способността да живеят в една реална утопия — независимо дали тя е щастлива или нещастна, но определено уникална възможност.

Проф. Амелия Личева